* * *

На Елисавета Багряна


Просторна си като камбанен грохот,
откъртил се от лудия език на времето...
Мълча, когато те прочитам
и се вглеждам в себе си -
загадката да разреша,
в която съм родена -
коя камбана ще надмине усета на поколения -
Ти - мощна, багрена,
надвиснала над смисли и явления,
или пък Аз - самонадеяна,
неотзвучала и съвременна !?