* * *
Така ме разтревожи идването ти, което
развърза свитата ми в равнодушие коса.
Навих конец край пръста си,
халките преброих и ето –
било е името ти в края му...Така
разбрах, че е било магия –
кобница проклета,
денонощна,
че съм обсебена,
че съм навита на кълбо,
и че по нишката ми,
вплетена в столетия,
едно човешко настроение
в мен е придошло-
през лабиринта ми от грешки
нескопосан,
над изморения от любопитство врат,
надеждата ми е била подложена
на неочакване...
Какъв обрат...!?
И че обърканата от поличби прошка,
която ти дължа в такъв момент,
е само обичайната самотност,
в предчувствието ми за теб ...
Така ме разтревожи идването ти, което
замръзна като точка в края на деня –
разлях мастило върху листа,
пръските съединих и ...ето,
било е името ти в безпорядъка.. .Съдба!
развърза свитата ми в равнодушие коса.
Навих конец край пръста си,
халките преброих и ето –
било е името ти в края му...Така
разбрах, че е било магия –
кобница проклета,
денонощна,
че съм обсебена,
че съм навита на кълбо,
и че по нишката ми,
вплетена в столетия,
едно човешко настроение
в мен е придошло-
през лабиринта ми от грешки
нескопосан,
над изморения от любопитство врат,
надеждата ми е била подложена
на неочакване...
Какъв обрат...!?
И че обърканата от поличби прошка,
която ти дължа в такъв момент,
е само обичайната самотност,
в предчувствието ми за теб ...
Така ме разтревожи идването ти, което
замръзна като точка в края на деня –
разлях мастило върху листа,
пръските съединих и ...ето,
било е името ти в безпорядъка.. .Съдба!
0 Comments:
Post a Comment
<< Home