Кръговрат

Черешата на лятото
узрява бързо –
Не успявам да посегна даже –
През сочното му име
се отцежда есента -
На раменете й –
Две закъснели лястовици –
сенки черно-бели от живот
по календара,
прелитат над земята
скътана в разкош от снежна тишина....
Дали запролети в сърцето ми
от тази завладяна нежност ?!
Под клоните на старата липа
привежда рамо
буйналият вятър,
нетърпелив да пренощува
в пазвите на летните цветя...