* * *

Тайно в нощния пъкъл от безлюдни сирени,
от прогонени духове и ловци на поети
една мисъл протрита – по подметки и риза,
омотана в прогнози на балкона излиза –
нервно пали цигара, упоява капчука –
с дъх на евтин тютюн и на съботна скука.
И ме хваща за гърлото нещо предзалезно,
нещо мокро и сиво, нещо като изоставяне,
от което разбирам – несъмнено и точно,
че онази с цигарата, дето се кани да скочи,
омотаната в упреци и с разголено рамо,
не е случила – на човек...
Май не е било ден и за двамата...