Щурец

В неромантичния пейзаж от тротоари,
от закъсняващи мъже и спирки,
там някъде
в забутания зад завоите квартал,
несръчно скрит
в още по-несръчно окосените градинки
един щурец грамотно осъвременява песните си.
И това не е скандал ...
Не е дори квартална одисея...
Участникът е твърде закъснял -
щастливите очи на влюбените феи
отдавна са откъснали сърцето му от там...

Заромоляват осветени денонощните прозорци.
Вечерята отдъхва от безгрешните жени.
Там някъде
залутан в неспокойните послания,
поетът му подава лист хартия и молив
и двамата улисани в подскоци,
оплетени в петолиние от детски смях,
заместват с думи всяка слаба нота
и всяка точка с мажорен лад.
Но и това не скандал.
Не е дори знамение.
Поетът често се прибира закъснял...
Щурецът е попаднал в друго измерение,
където се дочува само полужив сигнал...

в неромантичния пейзаж от тротоари,
от закъсняващи мъже и спирки,
там някъде
суетно измърморен
щурецът е дочул адресът ми,
но думите в него не подсвиркват...

Кафето

Кафето
Чаша с дъх на опознаване
На масата изстиват очертания

Ръката й
Подай ми конфитюра и сметаната
Защо се бави аромата й на нежност

Обичам
Докато закусвам да иронизирам
Необичайната усмивка на чинията

Лъжица
Мед заключва в капки името й
Горчи от изненадата в устата му

Кафето

Сутрин

сутрин
докато господ
още не си е измил очите
какво ли вижда
черен му е света
навсякъде
аромат на кафе
сандвичи
делник
нетърпение
а на него
кой му доставя
всичко това

Баба и внуче

Тя има за него
разни цветни конци
заплита ги необратимо
той й отговаря
със същото
усмихва се
и тя покорно се изгубва
в шарените бримки
на смеха му

Повод да съм тук

на мама

От думите, с които съм се срещнала
и някой ми е позволил да ги напиша,
от хората, които ми принадлежат неистово,
и с които ще се раздвоим в зенита,
от времето, което ми предсказва грешките,
от истините, зад които съм мълчала,
от неполучените по-добри известия,
от многото червени настоятелни сигнали.
От всичко съм запомнила по нещо,
сърцето ми е тропало обидено с юмрук .
И някой винаги е чувал, имал е за мен надежда...
Създавал ми е повод да съм тук!

С бързоного сърце на сърна

С бързоного сърце на сърна,
с пъстрокожия бяг на кошута,
в дългополата жадна гора,
отесняла от птици и звуци,

като арфа от струйни лъчи,
сплела плитка от бяг и посока,
тайно влизам. Вода и треви
по следите ми никнат наопаки.

С бързоного сърце на сърна,
неспокойният гонг на луната
съразмерно разделя нощта
между мен и съня на гората.

По сърдития й хоризонт
недоспалите облаци свъсени,
сключват вежди над стария бор
и разкъсват венчалните пръстени.

С бързоного сърце на сърна,
с тъмноокия страх на кошута,
с аромат на прощална жена
надживявам гората и хуквам...

Обяснимо

Непознат си за мен. Невъзможен.
Нямам сили дори да изсричам
тези странни писма - изговорени,
но наум, без “Защо” и “Обичам”.

Непознат си за мен. Злоумишлен
евтин навик в гласа ти да търся
тънка връв, по която насила
да се стегна край теб като пръстен.

Непознат си за мен. Обяснимо
само собствен съпруг се обича –
след такава любов слагаш точка.
А след нас се роят въпросителни.

Непознат си за мен, но се случва
често двама познати да станат
непознати, строшени от чувства
непознавани или неканени.

Непозната за теб съм. Невиждана.
Май светът се е свил на дивана
и промърква, сърдит като котка
щом не мога с теб да остана.

Непозната за теб съм. Неистинска.
Но какво те накара да мислиш,
че такава любов - срамно ничия,
би се случила в бесен триъгълник

между тебе и мен, и причината
да те срещна така неочаквано –
бих и казала “Хайде, отивай си!”,
но без нея не бих те намразила...

Октомври

Октомври,
потънал в грозде
и ласки
напразно преглъща...
По устните
сок,
по лицето реси...
Пролетта
тъй отдавна
ме е напуснала...
От името ми
само зимата откъсни...