Щурец

В неромантичния пейзаж от тротоари,
от закъсняващи мъже и спирки,
там някъде
в забутания зад завоите квартал,
несръчно скрит
в още по-несръчно окосените градинки
един щурец грамотно осъвременява песните си.
И това не е скандал ...
Не е дори квартална одисея...
Участникът е твърде закъснял -
щастливите очи на влюбените феи
отдавна са откъснали сърцето му от там...

Заромоляват осветени денонощните прозорци.
Вечерята отдъхва от безгрешните жени.
Там някъде
залутан в неспокойните послания,
поетът му подава лист хартия и молив
и двамата улисани в подскоци,
оплетени в петолиние от детски смях,
заместват с думи всяка слаба нота
и всяка точка с мажорен лад.
Но и това не скандал.
Не е дори знамение.
Поетът често се прибира закъснял...
Щурецът е попаднал в друго измерение,
където се дочува само полужив сигнал...

в неромантичния пейзаж от тротоари,
от закъсняващи мъже и спирки,
там някъде
суетно измърморен
щурецът е дочул адресът ми,
но думите в него не подсвиркват...