Обяснимо

Непознат си за мен. Невъзможен.
Нямам сили дори да изсричам
тези странни писма - изговорени,
но наум, без “Защо” и “Обичам”.

Непознат си за мен. Злоумишлен
евтин навик в гласа ти да търся
тънка връв, по която насила
да се стегна край теб като пръстен.

Непознат си за мен. Обяснимо
само собствен съпруг се обича –
след такава любов слагаш точка.
А след нас се роят въпросителни.

Непознат си за мен, но се случва
често двама познати да станат
непознати, строшени от чувства
непознавани или неканени.

Непозната за теб съм. Невиждана.
Май светът се е свил на дивана
и промърква, сърдит като котка
щом не мога с теб да остана.

Непозната за теб съм. Неистинска.
Но какво те накара да мислиш,
че такава любов - срамно ничия,
би се случила в бесен триъгълник

между тебе и мен, и причината
да те срещна така неочаквано –
бих и казала “Хайде, отивай си!”,
но без нея не бих те намразила...