С бързоного сърце на сърна

С бързоного сърце на сърна,
с пъстрокожия бяг на кошута,
в дългополата жадна гора,
отесняла от птици и звуци,

като арфа от струйни лъчи,
сплела плитка от бяг и посока,
тайно влизам. Вода и треви
по следите ми никнат наопаки.

С бързоного сърце на сърна,
неспокойният гонг на луната
съразмерно разделя нощта
между мен и съня на гората.

По сърдития й хоризонт
недоспалите облаци свъсени,
сключват вежди над стария бор
и разкъсват венчалните пръстени.

С бързоного сърце на сърна,
с тъмноокия страх на кошута,
с аромат на прощална жена
надживявам гората и хуквам...