Вехтошар на раздели...

Търговец на птичи пера...
Вехтошар на раздели...
Замених си крилото
за две рамена -
да поплача над тях,
да ме сгушат, проклетите,
и простена поне
да си отлетя...

Цветя...

Цветя,
които надничат от балкона й -
стари моми в сватбени дрехи...
Кой есенен жених
ще се прежали
да погали листата им,
да им изпие дъха
и да овдовее край корена им!?

Езическо

Кухнята
Две икони
Червено яйце от Великден
Върба от бдение по Цветница
Парче изсъхнала погача -
залък Коледа за Богородица

А на дивана - котката
Богиня на Луната -
Древна Баст -
От пирамидата й
е останъл само пясък зад зеницата

Улица

Когато тичам по улицата
настигам
изпуснати автобуси,
задъхани хора,
изтървани любовни бележки,
сухи листа,
стръмни посоки,
нарочни камъни

и фасове...

Когато тичам по улицата
намирам
продупчени билети,
въздишки след някого,
скъсъни любови,
дървета безлистни,
стремглави наклони,
дупки в асфалта,
запалки

и фасове -
някой нервно е крачил след мене...

* * *

На Елисавета Багряна


Просторна си като камбанен грохот,
откъртил се от лудия език на времето...
Мълча, когато те прочитам
и се вглеждам в себе си -
загадката да разреша,
в която съм родена -
коя камбана ще надмине усета на поколения -
Ти - мощна, багрена,
надвиснала над смисли и явления,
или пък Аз - самонадеяна,
неотзвучала и съвременна !?

Сърце

Ти си крачка към мен,
в която се спъвам
щом сърцето ми спира
пред твойто сърце -
с ожулено чело,
с одрани колене
и с прашка за птички
в едното крило...